Благодаря, другото изгежда нелогично, но този текст в наредбата
(4) Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са
осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест
по повече от едно правоотношение/ основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко
от правоотношенията или за всяко от основанията.
Това значи ли, че всяко основание се гледа самостоятелно? И се следи само общо да не е под МРЗ и над 3400 лв.
Никой ли не е имал  случай с осигуряване на две основания, като едното да е запчнало доста по късно, т.е. е по-малко от 24 месеца за да сподели, аз мися че трябва за се вземе в предвид МОД за СОЛ назад, но има колеги на друго мнение. Смятат, че 90% от общия доход и сътветно от СОЛ само дохода за тези 4 месеца.
Да, и аз смятам, че трябва да има. Ще има дейност, но колебанието е дали осигуряването да е с ОЗМ или без. Не знам как се определя обезщететието само на това основание, дали за липсващите назад месеци в определянето на обезщетението ако е с ОЗМ ще се вземе в предвид МОД за СОЛ, или лицето се смята за осигурено за този риск от  трудовият договор и като СОЛ ще получи обезщетение само на база дохода от м.01. до първия болничен. Ако е така няма смисъл да се осигурява с ОЗМ.
Тя ще се осигурява на МОД за СОЛ. Горе във въпроса съм писала разликата, която би се получила.
Ако обезщетението е към 100 лв. няма смисъл от ОЗМ.
Ще има ли право на обезщетение като СОЛ?
Здравейте,
лице работи по трудов договор, този месец започва дейност и като СОЛ.
През м.05.2023 ще излезе в болнични за майчинство. Има 12 м. ОС. Ако заяви осигуряване и за ОЗМ, ще се осигурява на МОД за СОЛ, как ще се изчисли обезщетението от това основание - 20 месеца МРЗ и 4 месеца вноски за ОЗМ пак на МОД за СОЛ и разделени на дните х 90%.
Т.е. ще получи приблизително към 600 лв., нали се изчисява за всяко отношение поотделно,  или ще получи само спряма дохода на вноските за четирите месеца, т.е. нещо около 100 лв.? Много моля да споделите?
Да, благодаря Ви, този отговор съм го чела, но тук възложителя е от трета страна / извън ЕС/. Нашият случай е идентичен, но с една съществена разлика - възлажителят е от страна от ЕС, и от тук идва дилемата, въпреки че реално няма никакви договорни отношения с фирмата на приемащата държава. Така, че и мненията са на двете противоположности.
Никой ли няма практика по въпроса? Моля за мнение!?
Здравейте, моля който има опит да сподели. Българско юридическо лице има сключен договор за поръчка за направа на софтуер с фирма от Испания. Инженерите работят в Бг и след  завършване на работата в офиса, заминават на съответния обект за тестване и пускане на софтуера, фирмата в която се пуска софтуера е в трета държава от ЕС, с която нямат никакви договорни отношения / т.е. Бг фирмата е подизпълнител/. По кой ред трябва да бъдат командировани специалистите- по чл. 121 или 121а, т.е. трябва ли да притежават А1 или не?